Иван Шабанов

Имена от тъмни, робски години

Буква Х - продължение.

ХАЙДУТ ПАНО КЪРШЕКОВ. Хайдут Пано  би.л  от стар български род, преселил се от Македония през 16 век в село  Мечка,  Панагюрско. Войводата бил роден около  1755-60 година. Турците насила отнели годеницата му Лула, а него се опитали да убият. В ръцете на турците Лула се отровила. Това станало към 1780 година. Пано хванал гората и започнал да отмъщава на турските изедници, избил много турци. Подвизавал се из Средна  гора - около родното си село, връх Разслатица, Оборище.  През 1800 година нападнал тур­ската  кула, която  охранявала  пътя Панагюрище-Мечка. В сражението  Пано  Кършеков  бил убит.

ХАЙДУТ  ВЕЛКО.   Тези  хайдутин  бил от   село  Калище, Пернишко. И  за  него  липсват  исторически  сведения.

ХАЙДУТ  БЕЛЧО. Хайдут Белчо бил  роден в село Сухо Гърло, Битолско през последните години на 16 век. Хайдутувал  в Битолско заедно с други македонски харамии през двадесетте години на 17 век. Действията им се състояли в наказване на местни турски изедници.   Заедно или поотделно, хайдутите нападали чиф­лиците на   спахиите и ги унищожавали. Към 1623 годи­на заедно с други хайдути нападнали чифлика на Мех­мед Чауш в село  Тополчане, Битолско. Турчина  бил убит, а чифлика  разграбен.  Турците изпратили силни потери и изловили хайдутите. Битолския шериятски съд ги осъдил на смърт  и те били избити. То­гава загинал и хайдут Белчо.

ХАЙДУТ  БЕЛЧО. Хайдут Белчо бил  роден в село Буново,  Пирдопско. Хайдутувал в началото на 18 век. Заловен от турците, той бил осъден на смърт от турския съд в София и обезглавен през пролетта  на 1709 година.

ХАЙДУТ ВЪЛКО.  Хайдут Вълко бил роден в село Капаклий, Варненско към края на 18 столетие. Като   хайдутин се подвизавал от 1822 до към 1830 година,   когато дирите  му се губят. Хайдутина бил бли­зък с   войводата Будак Стоян, и често действували заедно  из Странджа планина, като закриляли раята.

ХАЙДУТ  БЪРБАН.   Хайдут  Бърбан  от град Котел  действувал в Котленско и Сливенско според народна песен от котленско.

ХАЙДУТ ГЕНЧО СТОМОГЛУ.  Хайдут Генчо  от град Калофер с хайдушката си дружина бранел град Калофер от кърджалиите в началото на 19 век. По-късно, когато  остарял и не  могъл да води дружина, той бил верен помагач на  хайдутите от  този  край.  Най-много е подпомагал Рада   войвода.

ХАЙДУТ ГЕНЧ0. Хайдут Генчо бил от село Геленджик,   сега Димитър Ганево, Толбухинско. Хайдутувал в Добруджа през 60 години на 19 век.

ХАЙДУТ ГЕОРГИ.  Хайдут Георги от котленско е действувал като хайдутин в котленския и сливенски балкани. Това знаем от хубава народна песен от котленско.

ХАЙДУТ ГЕОРГИЦА. Хайдут Георгица се  подвизавал в Западна  Стара  планина, и за него нищо повече не  знаем.

ХАЙДУТ ГОРЧО. Хайдут Горчо бил роден около 1615-1620 година в село Породин, Битолско. Действувал в Битолско с дружина от 10 души след 1635 година. Заловен от турците, той бил осъден на смърт и през 1644 година убит.

ХАЙДУТ  ГОШЕ. Хайдут  Гоше   бил  от село Кутретино, Битолско. Той бил роден към края на 16 век. Действувал с малка хайдушка дружина през двадесетте години на 17  век в Битолско. И той като поевечето македонски харамии нападал местни турски властници и чиф­лици на   спахии и мъстел заради  беззаконията им и неправдите.   Заловен от властта  към 1623 година, той бил съден в Битоля от шериятския съд и осъден на   смърт.

ХАЙДУТ ДИМИТРАКИ. Хайдутина  Димитраки   бил роден около 1750 година в ямболските села. Хайдутувал след 1770 година в Ямболско. Действувал сам, бил и в дружианата   на Шейтан Тодор, предвождал и своя мал­ка хайдушка дружина.

ХАЙДУТ ДИМО. Хайдут Димо бил роден  в село  Горни Породин, Битолско към 18ОО година. Като хайду­тин се подвизавал в Битолско. Участвувал в нападе­нието на  Мустафа бей Пазарли в село Чаирли, Битолско през 1634 година. Скоро след това бил заловен от турците, съден от   битолския шериятски съд и осъ­ден на смърт.

ХАЙДУТ ДОНЧО.  Хайдутина Дончо бил от град Панагюрище. Преди  да  стане хайдутин бил войниган и трябвало да служи в турската войска. Но свободолюбивия панагюрец предпочел гората пред службата при поробителя. Хайдутувал към 1575 година, което се  вижда от една турска заповед на правителството до  плов­дивския кадия за  залавянето  му.

ХАЙДУТ  ДОНЧО КЮЛАФЛИЙСКИ. Хайдут  Дончо бил роден в село Дрен, Пернишко през 70-те години на 18 век. Заедно със своя другар и съселянин Хвъркат Ненко   започнали да хайдутуват в края на 18 столетие което  продължило и през 19-тото. Дружината му била малобройна и се подвизавала във Верила планина. Но тя успешно отмъщавала за неправдите, които вършели турските  властници  над мирното   българско   население.

След като Хвъркат Ненко напуснал дружината и се отдал на мирен труд,  хайдут Дончо продължил борбата.

Децата на хайдут Дончо били също голями родолюбци. Една от правнучките му била известната в Македонското  движение Йорданка  хайдутка.

ХАЙДУТ  ДУДЕ  ИВАНОВ. Хайдутина и войводата  Дуде Иванов от село Загорич, Битолско  бил роден към 1600 година. Хайдутувал повече от 20 години без да бъде заловен от турските власти в Битолско. Какъв е кра­ят   на този юнак днес  никой  не  може да  каже.

ХАЙДУТ ИВАН. Хайдутина и войводата Иван бил роден в село Крушье, Велешко около 1620 гедина. Хайдутувал и предвождал хайдушка дружина   в родният  си край  след 1640  година. Често неговата  дружина  действувала задружно с тази  на  съселянина му войвода Апостол и по такъв начин, с общи усилия закриляли бедната и беззащитна рая. Към 1651 година в тежко сражение с турците двамата войводи и повечето от верните им другари  загинали.

ХАЙДУТ ИВАН. Хайдут Иван бил роден в село Сушица,  Битолско към края на 16 век и действувал като хайдутин  в Битолско към 1620 година. Заедно с други хайдути убили Мехмед Чауш известен народен изедник в чифлика му в  село Тополчане, Битолско. Иван след това, както  и повечето от хайдутите му влезли в ръ­цете  на турците и  Битолския шериятски съд ги осъдил на смърт и погубил.

ХАЙДУТ ИВАН НИЧЕВ. Хайдут Иван Ничев  бил  роден през първите години на 17 век в село Брод, Битолско.  Хайдутувал през 30 години на века в битолско. Заловен през 1634 година от турската власт, той бил съден от   битолския шериятски съд заради "бунтарство, което било   неговата сякогашна дейност" и осъден на смърт.

ХАЙДУТ ИВАН.  Хайдутина  Иван бил байрактар в хайдушката дружина  на Еленка войвода,  която  действувала в Сливенския балкан. И за него знаем от     една народна песен от Сливенско.

ХАЙДУТ  ЙОВО. Хайдут  Йово  бил роден в село Чикрикчии, Битолско към 1615 година. Хайдутувал сам или с малка дружина  от  двама-трима хайдути  след 1635 година.  Негово свърталище  били  близките до  Битоля планини. Заловен жив, той  бил осъден  на смърт  от битолския съд към 1645 година и обесен.

ХАЙДУТ ЙОВКО. Хайдут Йовко бил роден в село Казанката. Той бил много силен човек, и заради това  го наричали още Пехливан Йови. За да стане хайдутин, причина станала жена му. Тя избягала с богатият тур­чин Урума, а Йовко забегнал в Гората. След като от­мъстил на  турчина и неверната си жена, в продължение на  много   години   водил малка хайдушка  дружина.

ХАЙДУТ ЙОРДАН.  Хайдут  Йордан от град Сливен  хайдутувал след Кримската война в Добруджа. Загинал в сражение с  турците към 1875 година в Силистренско.

ХАЙДУТ КИРЧО.  Хайдут  Кирчо от град Добрич  /Толбухин/ хайдутувал  в Добруджа  след Кримската   война и оставил име  на народен закрилник в този край.

ХАЙДУТ К0Л0. Хайдут Коло бил роден в села Курново   /близо до село Струпец/, Мездренско към края иа 18 век. С дружина от 5-6 души той действувал в нача­лото на 19 век.

ХАЙДУТ КОЛЮ.  Хайдут Колю от село  Секулица,  Кратовско, Македония заедно със съселянина  си Марко действувал като  хайдутин в планините  на Югозападна България около  1840 година.

ХАЙДУТ КОЛЮ.  Хайдут Колю бил роден  в село Чанакчия, Новозагорско.

ХАЙДУТ КРЪСТЕ.  Хайдут Кръсте бил роден в последните години на 16 век в село Цер, Битолско. Като хайдутин се подвизавал през 20-те години на 17 век в Битолско. Негови  другари по оръжие били хайдути те Иван и Мите от село Сушица, Константин и Велчо от  село Сухо Гърло, както  и шестима негови  съселяни,  чобанина Митре от село Прибилци. Заедно със своите другари той нападнал чифлика на изедника на раята Мехмед Чауш в село Тоислчане,  Битолско, уби­ли  го  и  оплячкосали имуществото му. Властта скоро изловила  хайдутите, между които и Кръсте, осъдила ги на смърт и ги избила.

От някои документи се вижда, че баща му Стойко бил затварян от властите в Битола вероятно заради дейността   на  сина  му.

ХАЙДУТ КУРТИ.  Хайдут Курти бил роден в град Тряв­на или  тревненско към средата на 18 век, а хайдутувал  в родният си край в последните години на века, закриляйки  местното население от притесненията на турците  и   властите и българските чорбаджии и от на­литащите кърджалии и даалии.

ХАЙДУТ КУТЛЕ.  Хайдутина  Кутле  бил роден към края на 16 век в битолските села. Подвизавал се като хайдутин в Битолско около 1620-23 година, когато бил заловен от власта и осъден на смърт от Битолския съд    заради хайдушката си дейност.

ХАЙДУТ МАРКО.  Хайдут Марко от село  Секулица,  Кратовско - Македония действувал като хайдутин в Западна България около  1840 година.

ХАЙДУТ МИТО.  Хай дут Мито бил роден  в село  Старчище, Неврокопско /Гоцеделчевско/. Бил  в хайдушката дружина на Стоян войвода, която  действувала   в началото на 19 век  в Пирин,  Али  Ботуш, Огражден,  а после бил самостоятелен  войвода.

ХАйДУТ МИТРЕ.   Хайдут Митре  бил  роден в село  Бабино, Битолско към 1610 година. Заедно с брат си хайдут Сугаре били в хайдушката дружина  на войвода­та    Петър Дундар, която действувала в Битолско меж­ду 1630-1640 година. И той участвувал в убийството на Мехмед Чауш  в Тополчане, Битолско заради което след като го   заловили жив, бил осъден на смърт от Битолския шериятски съд и убит.

ХАЙДУТ МИХО.  Хайдут Михо  бил роден в село Белгащи,  Охридско към 1600 година. Действувал като хайду­тин около 1621-23 година в Охридско, Ресенско и Битолско.   Бил много смел и храбър. Хванат от властта той бил съден  в Битоля и осъден на смърт заради дейността  си.   Казвал се Михо  Митрев.

ХАЙДУТ  МИХО.  Хайдут Михо  бил роден  в село Буново, Пирдопско към 80-те години на 17 век.  Хайдутувал в Софийско в началото на 18 век. Заловен от  турски­те  власти, той бил съден в София, осъден на смърт  и на 11 февруари 1709  година обезглавен.

ХАЙДУТ МОМЧИЛ. Хайдутина Момчил участвувал в хайдушката дружина на Г.С.Раковски през 1854 гедина. Той бил роден в Дряново през 1830 година. Името му зна­ем от   "Горски пътник"  на Раковски.

ХАЙДУТ МОМЧИЛО.  Хайдутина  и войводата Момчило бил роден около 1615 година в село Трън, Леринско. Хайдутувал и предвождал дружина, с която нападал турските подтисници, турски чифликчии и мъчители на народа след 1635 година. Излезъл сам, скоро около него   се  събрала  дружина от 10 хайдути, с която  дей­ствувал няколко години. Заловен жив от турците, той бил съден през 1644 година и осъден на смърт.

 МОМЧО. Хайдутина Момчо бил войниган от Панагюрище. Но вместо да служи на полумесеца, той хванал гората и хайдутувал в Средна гора към 1575 година. За този хайдутин знаем от една турска заповед на правителството до пловдивския кадия, за да бъде  заловен хайдутина.

ХАЙДУТ НЕДЮ. Хайдутинът Недю от град Панагюрище действувал с малка хайдушка дружина в Средна гора към 1575 година. Неговото хайдутуване е вън от всякакво   съмнение, защото е документирано от турското правителство, което в една заповед до плавдивския кадия се нареждало този  българин да  бъде  заловен.

ХАЙДУТ НЕДЯЛКО.  Хайдут  Недялко  Никела  от село Пресил, Биголско бил роден в първите години  на 17 век.  Хайдутувал в битолско след 1625 година. Заедно с други хайдути  нападали спахийските чифлици и отмъщавали  на народните изедници. През 1634 година учас­твувал  в нападението  на чифлика  на  Ахмед ага   в род­ното   си  село,   но скоро след това турците го зало­вили.   Битолския шериятски съд през същата година го съдил заради хайдушката  му дейност  и осъдил на  смърт.

Хайдут Недялко очевидно е един от най-старите хайдути: въоръжението му се състояло от остра  сабля и желязно  копие  и  тежък    боздуган.

ХАЙДУТ НЕНКО. Времето е пощадило може би само по   една случайност името на този хайдутин. От къде е бил,   кога и къде е действувал - това остава съв­сем тъмно.   Според някои  сведения, той действувал в най-тъмните  робски  години в Калоферския и Троян­ския  балкани.

ХАЙДУТ НЕНКО. Хайдут Ненко  действувал  в Тутраканско и Делиормана около 1850-60 година.

ХАЙДУТ НЕНО. Хайдут Нено Маринов бил роден в се­ло   Кочиаларе /дн. Отец Паисиево/, Пловдивско през 1847 година. Преди да стане хайдутин, той  бил ов­чар. Но   един ден през 1860 година турци от съседно село го   нападнали  с намерение да  отвлекат  стоката му.  Нено   бил здрав и як и  за  него не било мъчно да  се справи  с нападателите. След като убил някои от тях, а другите  са разбягали, той  разбрал че повече живот на мирен човек няма  да  има  и хванал гора­та. Полека-лека  той се примъкнал  в Одринско и с по­мощта на работници от  строящата се тогава железо­пътна линия Цариград - Пловдив тайно се прехвърлил в Италия.  По това време  революционната борба на италианския народ за освобождение и  обединение  би­ла в своя апогей и Нено  постъпил в гарибалдийските дружини. След известно   време от Италия той отишъл във Влашко и намерил място   сред българските хъшове.

През 1867 година хайдут Нено бил честит да стъпи  на  българския бряг при  село  Вардим с легендарна­та  чета  на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В бой­ният път на четата Хайдут Нено намерил своя юнашки гроб.

ХАЙДУТ НИКЛЕ. Хайдут Никле бил роден  в село Напери, Битолско през първите години на 17 век. Действувал като хайдутин из македонските планини няколко години и си спечелил име на народен закрилник. Заловен от турците той бил съден от  битолския съд. Никле се държал много твърдо и нищо   не признавал. Въпреки това той бил осъден на смърт и убит.

ХАЙДУТ НИКО. Хайдутинът и войводата Нико бил роден  в село Магарево, Битолско около 1615 година. След 1635 година  той предвождал хайдушка  дружина от 10 хайдути  в Битолско. Заловен около 1644 година, той  бил осъден на смърт в Битоля и убит.

ХАЙДУТ НИКОЛА. Хайдут Никола бил от Егрополско. Хайдутувал в Стара планина - в Етрополския балкан. През лятото  мъстел на  турците, а зиме се завръщал в родното си село. Заподозрен от турците че хайдутува,   той бил заловен и  набит  на кол.

ХАЙДУТ  НИКОЛА. Хайдут Никола  бил  в дружината на Каратанас, която обикновенно действувала в котленския и сливенския  балкани. Името му е останало благодарение на една народна песен от Котел. Вероятно в този град той се е родил.

ХАЙДУТ НИКОЛА.  Името на хайдут Никола  знаем от   народна песен. Преди смъртта си той заръчал никой да  не плаче и  скърби  за  него,  а  да  запеят  хай­душка  песен,  да  гръмнат  с пушките  си  и да продължат  борбата  с турците.

ХАЙДУТ НИКОЛА. Хайдут Никола бил роден  в село Кривня, Разградско. Кога  е живял и действувал - днес никой  не е  в състояние да  каже.  Но  навярно   вековните дъбови  гори  на Делиормана   са  му давали  сигурно  убежище, за да може спокойно да действува срещу народните изедници и да  закриля беззащитната  рая.

ХАДЖИ НИКОЛА.  Хаджи Никола от град Тиквеш,  Македония действувал като  хайдутин между 1840-60 година из  македонските планини. Брат му Христо влезъл  в че­тата  на Филип Тотю и участвувал в сражението при село Върбовка, Павликенско.

ХАЙДУТ ПАВЕЛ. За хайдут Павел няма запазени никак­ви  исторически сведения. Останало е запазено само

името му.

ХАЙДУТ ПЕНКО.  Хайдут Пенко  бил роден  в  село  Върбица, Преславско, в началото  на 19  век.  Действувал в сливенския и котленския балкан с малка хайдушка дружина,  и пакостел и отмъщавал на турците.

ХАЙДУТ ПЕТКО.  И на този хайдут Петка в Македония било родното място - село Егри, Битолско. Той бил ро­ден през 1600 година. Хайдутувал из планините около Битоля към 1620-23 година, когато бил заловен жив и осъден на  смърт.

ХАЙДУТ ПЕТКО.  Хайдут Петко  се родил през  втората половина  на 18  век в село Хаджиларе, Карнобатско. По-късно родителите му се преселили в село Върбица,  където Петко отраснал. В продължение на  няколко  години хайдут Петко бил в дружината на прочутия Алтън Стоян а след това събрал своя чета, която действувала в Стара планина  около  Върбишкия проход.

Хайдут Петко хайдутувал до дълбока старост. През 1857 година, когато бил вече немощен старец, турци­те го убили  с измама  и  си отмъстили за някогашнините му грехове.

ХАЙДУТ ПЕТРЕ.  Хайдут Петре бил роден  в село  Могила, Битолско към 1610-15 година. Хайдутувал в родният си край. Заловен, той бил осъден от  турците на   смърт  и убит през 1640 година.

ХАЙДУТ ПЕТЪР. Хайдут  Петър  бил  в дружината   на Злати Кокарчоолу, която  действувала   в сливенско  и новозагорско   в края на 18 и  началото  на 19  век.  Загинал в бой с турска потеря през 1810 година.

ХАЙДУТ ПЕЮ. Хайдутина Пею от  Панагюрище  бил  войниган но избягал от турската войска и станал хайдутин в Средна гора към 1575 година. Името му е известно  от  една заповед на турското правителство до пловдивския кадия от 1575 година, с която се нареждало хайдутина да  бъде  заловен.

ХАЙДУТ ПЕЮ БОЮКЛИЯТА. Хайдутина  бил от Пазарджишките села, роден около 1810 година. Започнал да хайдутува през 1837 година  и действувал до 1842 година. Сведенията говорят че бил голям юнак и  на мнозина  турци отмъстил.

ХАЙДУТ РАДА.  Хайдутката Рада действувала в Ста­ра планина между върховете Звездец /"Ялдъз-табия"/ и  Баба. В нейна чест планината било в тази  част на  Стара планина било наречено Радина планина или Радина гора.

ХАЙДУТ РАЙКО. Хайдутина  Райко  от град Панагюри­ще  бил  войниган. Вместо  да  служи  в турската   войска той решил да  служи  на поробеният  си народ и станал хайдутин. С  малката  си дружина той действувал в Средна гора. Това  станало вероятно  към 1575 година. За  него имало нареждане на централната турска власт да  бъде заловен, и това прави безсъмнено не­говото хайдутуване.

ХАЙДУТ РАЛЧО.  Хайдут  Ралчо   бил роден  в  село   Калейца,  Троянско. След като хайдутувал доста  години, той  бил убит от турците. Тези оскъдни сведения се допълват още от това, че бил роден около  1820 година.

  Дружината  му действувала   в Стара  планина  и Средна  гора

от  1850 до  1860  година.   Бил убит  от  за­сада през 1860

  година

ХАЙДУТ РУСИ.  Хайдут  Руси  бил участник  в дружината на Стоян войвода с байрактар хайдутката  Бойна, според народна  песен от  Сливенско.

ХАЙДУТ РУСИ. Хайдут Руси  бил роден в края на 18  столетие   в село  Риш, Шуменско.  Най-напред участвувал в дружината  на  съселянина  си  Боби   войвода  /Хайдут Боби/,   при  когото  изучил тънкостите  на "хайдушкия занаят", а по-късно бил самостоятелен войвода на малка хайдушка  четица. Действувал до Кримската  война, когато дирите му се губят в района от Преслав до  река Камчия.

ХАЙДУТ СИВКО.   Хайдут  Сивко   бил роден през 1770 гедина   в село  Райково,  Смолянско.  Като   момче той учил в гръцкото  училище,   но  понеже ударил учителя си  с камък,   трябвало  да го   напусне.  Тогава  баща му Петко  Казалията  го   дал овчар при  богатия пашмаклийски  /смолянски/ турчин Юсеин ага.

Сивко бил извънредно трудолюбив и изпълнителен. Но   случило  се  веднаж че разбойници  арнаути /албанци, нападнали  стадата  на  господаря му.  Всички овчари и слуги   на Юсеин ага  се разбягали,   а  само   малкият  Сивко, който бил смел и   безстрашен останал при  стадо­то   си  и  стрелял с пушката си върху  нададателите. Той улучил с първия куршум главатаря им,  а  след то­ва и  един от разбойниците. Албанците  се разбягали. Но вместо  да  бъдат  благодарни  на  Сивко,   турците  ре­шили да го съдят  и погубят.   Сивко  обаче  не им се  дал, а  избягал  в гората. За късо време той събрал дружина  от  7 души  и   започнал да  хайдутува.

Родопските  гори давали отлично убежище  на  Сивковата  дружина.  Потерите,  които  пращали  властите от Пашмаклъ не могли  да  го  хванат  и убият.  Сивко от своя страна  наказвал турците, често пъти  спасявал и  връщал иа родителите отвлечени  деца  и отвлечени български жени и  моми. Бил много смел и  турските власти  се  страхували от неговата  дружина.  Кога, къ­де  и  как е завършил земните си  дни  Сивко и  неговите верни  другари по  оръжие,  остава  неизвестно.

ХАЙДУТ СИДЕР.  Хайдут Сидер - Дели  Сидер бил роден около средата на 18 век  в град Лясковец?!?. Действувал в родният си край. От подвизите му се помни убийството на  някакъв турчин до някакъв мост, наречен по-късно "Сидерев мост". Заболял от тежка   болест  - "живеница",  Хайдут  Сидер се самоубил.

ХАЙДУТ ВЕЛИ. В един  турски  документ от 1720 година се споменава за хайдушката дейност на българо-мохамеданина Хайдут Вели, роден в село Гьогче-бунар  в Беломорска Тракия, сега в Гърция. Хай­дутина  действувал със своята отлична дружина из Родопите и  Беломорието   в началото   на 18  век и  за­крилял беззащитното  българско  население от  тези дивен български край.

ХАЙДУТ СТАНКО. Той бил роден в селг Досигтеево Харманлийско към средата на 18 век. Действувал в края на века из Харманлийско и отмъстил на много турци, които притеснявали българите. За да не се даде жив, той се хвърлил от високи скали и издъхнал. Негов син бил войводата Страти войвода-Лошият.

ХАЙДУТ СТЕФАН.   Хайдут  Стефан се подвизавал към средата  на 19 век в Берковския балкан. Дружи­ната му била малка, но добре въоръжена и дисциплинирана. Тя закриляла  българското  население  в Берковско от притесненията на турците.

ХАЙДУТ СТЕФАН.  Хайдуг  Стефан  бил  в дружината на Диляна войвода, която действувала  в сливенско. Името му знаем от народна песен от сливенско.

ХАЙДУТ СТОЙКО. Хайдут Стойко бил роден  в село Дълбоки, Старозагорско, а израсъл в село Крива Круша. Рождената му дата трябва да се търси в първите години на 19  век.  Израсъл здрав и  силен, той повел хайдушка  дружина през 30-40 години на века. Тя действувала в Сливенско, старозагорско, и  новозагорско. В дружината му имало и турци, което ни казва, че дружината му се подкрепяла и от турска­та  сиромашия. Явно войводата бранел не само българите, но и   всички мирни и беззащитни люде. Заловен от турската   власт, той бил насечен на парчета, които били окачени по  дърветата за сплашването на ятаците, подръжниците и  раята.

ХАЙДУТ  СТОЯН.  Хайдутина  Стоян  бил  роден около 1615 година   в село Брод, Битолско. Като хайдутин се подвизавал  в родният си край около 1640 година.

ХАЙДУТ СТОЯН.  Хайдут Стоян бил роден  в Панагюрище. Живял и действувал през 19  столетие.

ХАЙДУТ  СТОЮ.  Хайдутина  Стою бил роден  в село  Лафци, Битолско около 1615 година. Хайдутувал между 1635-40 година  в родният  си  край и  планини.